Агресията стана норма.
Повсеместна драма.
Какво сме сторили, че се гневят
и пръскат слюнка във лицата ни
актьори анонимници –
за кой ли път.
Подскачат и се люшкат -
като извратен Полишинел,
натрупал мъст и ярост –
да се изявява.
Чутовна важност на героя нискочел,
изваден от сандъка на забравата.
Мълчим, привели поглед. Не от страх.
Завесата тежи от лепкав смут.
Обратно времето да ни изстреля
на нова сцена, като катапулт.
© Христина Комаревска All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
