Агресията стана норма.
Повсеместна драма.
Какво сме сторили, че се гневят
и пръскат слюнка във лицата ни
актьори анонимници –
за кой ли път.
Подскачат и се люшкат -
като извратен Полишинел,
натрупал мъст и ярост –
да се изявява.
Чутовна важност на героя нискочел,
изваден от сандъка на забравата.
Мълчим, привели поглед. Не от страх.
Завесата тежи от лепкав смут.
Обратно времето да ни изстреля
на нова сцена, като катапулт.
© Христина Комаревска Всички права запазени