29.11.2017 г., 10:23

...

496 0 1

Агресията стана норма.

Повсеместна драма.

Какво сме сторили, че се гневят

и пръскат слюнка във лицата ни

актьори анонимници –

за кой ли път.

Подскачат и се люшкат -

като извратен Полишинел,

натрупал мъст и ярост –

да се изявява.

Чутовна важност на героя нискочел,

изваден от сандъка на забравата.

Мълчим, привели поглед. Не от страх.

Завесата тежи от лепкав смут.

Обратно времето да ни изстреля

на нова сцена, като катапулт.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христина Комаревска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И на мен ми се ще да се изстрелям в друг свят, или време. Но, няма добро време. А, дали има добър свят? Даже в приказките е лош. Явно, човекът не умее да направи света добър, макар да му се иска.

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...