29 nov 2017, 10:23

...

497 0 1

Агресията стана норма.

Повсеместна драма.

Какво сме сторили, че се гневят

и пръскат слюнка във лицата ни

актьори анонимници –

за кой ли път.

Подскачат и се люшкат -

като извратен Полишинел,

натрупал мъст и ярост –

да се изявява.

Чутовна важност на героя нискочел,

изваден от сандъка на забравата.

Мълчим, привели поглед. Не от страх.

Завесата тежи от лепкав смут.

Обратно времето да ни изстреля

на нова сцена, като катапулт.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Комаревска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И на мен ми се ще да се изстрелям в друг свят, или време. Но, няма добро време. А, дали има добър свят? Даже в приказките е лош. Явно, човекът не умее да направи света добър, макар да му се иска.

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...