29 nov 2017, 10:23

...

492 0 1

Агресията стана норма.

Повсеместна драма.

Какво сме сторили, че се гневят

и пръскат слюнка във лицата ни

актьори анонимници –

за кой ли път.

Подскачат и се люшкат -

като извратен Полишинел,

натрупал мъст и ярост –

да се изявява.

Чутовна важност на героя нискочел,

изваден от сандъка на забравата.

Мълчим, привели поглед. Не от страх.

Завесата тежи от лепкав смут.

Обратно времето да ни изстреля

на нова сцена, като катапулт.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Христина Комаревска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • И на мен ми се ще да се изстрелям в друг свят, или време. Но, няма добро време. А, дали има добър свят? Даже в приказките е лош. Явно, човекът не умее да направи света добър, макар да му се иска.

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....