***
Трънлив е пътят между ума и сърцето,
Трън са и мислите дето –
Вечер се спускат заедно с мрака…
и карат часовника по – бавно да трака.
Времето спира и сякаш се бъркаш –
Жив ли си?
Ти ли си?
… или вече си мъртъв?
Бавно вървя… между ума и сърцето,
още съм цяла, в тръни, но ето -
Вечер ги вадя.. на фона на мрака –
Твоят часовник по - бавно ли трака?
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Исс Все права защищены
