***

30.07.2024 г., 8:33 ч.

Поезия » Любовна

122 1 2

Трънлив е пътят между ума и сърцето,
Трън са и мислите дето –
Вечер се спускат заедно с мрака…
и карат часовника по – бавно да трака.

Времето спира и сякаш се бъркаш –
Жив ли си?
Ти ли си?
… или вече си мъртъв?

Бавно вървя… между ума и сърцето,
още съм цяла, в тръни, но ето -
Вечер ги вадя.. на фона на мрака –
Твоят часовник по - бавно ли трака?

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

Исс (Исс)

2024-07-31T12:36:50+03:00

Така е! 😊
ИнаКалина

2024-07-30T20:44:26+03:00

замисли ме; надраскана грамофонна плоча - всеки мозък забива понякога, особено, когато върви по този път