Jul 30, 2024, 8:33 AM

*** 

  Poetry » Love
146 1 2

Трънлив е пътят между ума и сърцето,
Трън са и мислите дето – 
Вечер се спускат заедно с мрака… 
и карат часовника по – бавно да трака.

 

Времето спира и сякаш се бъркаш – 
Жив ли си?
Ти  ли си?
 … или вече си мъртъв?

 

Бавно вървя… между ума и сърцето,
още съм цяла, в тръни, но ето -
Вечер ги вадя.. на фона на мрака – 
Твоят часовник по - бавно ли трака?

© Исс All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Така е! 😊
  • замисли ме; надраскана грамофонна плоча - всеки мозък забива понякога, особено, когато върви по този път
Random works
: ??:??