Трънлив е пътят между ума и сърцето,
Трън са и мислите дето –
Вечер се спускат заедно с мрака…
и карат часовника по – бавно да трака.
Времето спира и сякаш се бъркаш –
Жив ли си?
Ти ли си?
… или вече си мъртъв?
Бавно вървя… между ума и сърцето,
още съм цяла, в тръни, но ето -
Вечер ги вадя.. на фона на мрака –
Твоят часовник по - бавно ли трака?
© Исс All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
