Jul 30, 2024, 8:33 AM

***

  Poetry » Love
468 1 2

Трънлив е пътят между ума и сърцето,
Трън са и мислите дето – 
Вечер се спускат заедно с мрака… 
и карат часовника по – бавно да трака.

 

Времето спира и сякаш се бъркаш – 
Жив ли си?
Ти  ли си?
 … или вече си мъртъв?

 

Бавно вървя… между ума и сърцето,
още съм цяла, в тръни, но ето -
Вечер ги вадя.. на фона на мрака – 
Твоят часовник по - бавно ли трака?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Исс All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...