Jul 30, 2024, 8:33 AM

***

  Poetry » Love
469 1 2

Трънлив е пътят между ума и сърцето,
Трън са и мислите дето – 
Вечер се спускат заедно с мрака… 
и карат часовника по – бавно да трака.

 

Времето спира и сякаш се бъркаш – 
Жив ли си?
Ти  ли си?
 … или вече си мъртъв?

 

Бавно вървя… между ума и сърцето,
още съм цяла, в тръни, но ето -
Вечер ги вадя.. на фона на мрака – 
Твоят часовник по - бавно ли трака?

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Исс All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...