Раздяла. Тиха и логична.
Без удивителни накрая.
Не пита кой кого обича.
Не иска нищичко да знае.
По вените ми страх пълзи
от всички липси предстоящи.
Пресъхнала откъм сълзи,
потапям котва в настоящето.
И пускам снимки в пропастта -
онази, дето ни разделя.
Раздяла. Тъжна и добра.
Любов, погребана в Неделя.
Павлина Соколова
© Павлина Соколова Все права защищены