Раздяла. Тиха и логична.
Без удивителни накрая.
Не пита кой кого обича.
Не иска нищичко да знае.
По вените ми страх пълзи
от всички липси предстоящи.
Пресъхнала откъм сълзи,
потапям котва в настоящето.
И пускам снимки в пропастта -
онази, дето ни разделя.
Раздяла. Тъжна и добра.
Любов, погребана в Неделя.
Павлина Соколова
© Павлина Соколова All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
