Раздяла. Тиха и логична.
Без удивителни накрая.
Не пита кой кого обича.
Не иска нищичко да знае.
По вените ми страх пълзи
от всички липси предстоящи.
Пресъхнала откъм сълзи,
потапям котва в настоящето.
И пускам снимки в пропастта -
онази, дето ни разделя.
Раздяла. Тъжна и добра.
Любов, погребана в Неделя.
Павлина Соколова
© Павлина Соколова All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
