4 авг. 2008 г., 06:13

* * *

775 0 2

              Защо изведнъж се промени така?

              Какво ти сторих?... Това не разбрах.

              Знаеш ли как се чувствам?

              Знаеш ли какво ми е? Защо казваш, че ме обичаш,

              ако лъжа е това?... Знаеш ли как нараняваш мен и мойта душа?

              Чаках те да ме потърсиш, да се сетиш ти за мен,

               но май това няма да се случи. Не искам да споделям какво чувствам...

               Не искам да знаеш, че мисля за теб, че те чакам, че те сънувам...

               И насън от теб се страхувам... Може би съм горделива,

               инатлива жена, но да си играеш с мен няма да ти позволя.

                И макар сега да искам да си до мен, няма да ти го кажа...

                И сигурно ще страдам, но какво от това?

                Какво ще спечеля - само сълзи? Ще те забравя,

                колкото и да е трудно. Не знам дали ще успея,

                но ще се постарая... и душата с песен ще лекувам...

                Колкото и да ми струва!!!

 

        

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Брияна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....