Aug 4, 2008, 6:13 AM

* * *

  Poetry » Love
765 0 2

              Защо изведнъж се промени така?

              Какво ти сторих?... Това не разбрах.

              Знаеш ли как се чувствам?

              Знаеш ли какво ми е? Защо казваш, че ме обичаш,

              ако лъжа е това?... Знаеш ли как нараняваш мен и мойта душа?

              Чаках те да ме потърсиш, да се сетиш ти за мен,

               но май това няма да се случи. Не искам да споделям какво чувствам...

               Не искам да знаеш, че мисля за теб, че те чакам, че те сънувам...

               И насън от теб се страхувам... Може би съм горделива,

               инатлива жена, но да си играеш с мен няма да ти позволя.

                И макар сега да искам да си до мен, няма да ти го кажа...

                И сигурно ще страдам, но какво от това?

                Какво ще спечеля - само сълзи? Ще те забравя,

                колкото и да е трудно. Не знам дали ще успея,

                но ще се постарая... и душата с песен ще лекувам...

                Колкото и да ми струва!!!

 

        

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Брияна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...