vega666 (Младен Мисана)
1549 14295
8 мая 2023 г., 19:57

* * * 

  Поэзия
189 9 6

Пада дъжда -

диагонални следи

във стъклата.

Ти си само едно чувство

в овала на капката,

изневярата на светлината

със случайния облак

и предизвикателство на бъдещето.

Подпис прозрачен в пространството

от снежинките на нищото.

Кипарисът на миналото,

застилащ с иглички

пътя към гроба...

© Младен Мисана Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "Кипарисът на миналото,
    застилащ с иглички
    пътя към гроба"-
    И към ново начало,начало създадено от края!Поздравления,Младене!
  • Невидим подпис... И все пак е имало страст.
  • Колко сме преходни, Младене - стихът ти е провокация да се вгледаме в себе си както в нищото! Да знаем колко сме малки и нищожни е полезно!
  • Бъдеще, минало и настояще се сливат в едно - това е тленността ни в пътя, кото води към гроба.
    Оригинален стих, който поднася моментните ти състояния и мисли. Поздравления!
  • Всяка дума е наслада за сетивата, Младен. Отражението на чувствата в овала на капката, ги прави толкова чисти и безкрайни. Сякаш се сливат с вселената и отекват в пътя извървян през миналото, драснали и оставили диря в пространството. Много силен стих! Поздравявам те и те аплодирам!
  • Възхитена съм, Младене! Богата образност, носеща дълбоки послания!
    "... само едно чувство в овала на капката...", а той е безкраен...
    Поздравления!
Предложения
: ??:??