8 may 2023, 19:57

* * *

  Poesía
434 9 4

Пада дъжда -

диагонални следи

във стъклата.

Ти си само едно чувство

в овала на капката,

изневярата на светлината

със случайния облак

и предизвикателство на бъдещето.

Подпис прозрачен в пространството

от снежинките на нищото.

Кипарисът на миналото,

застилащ с иглички

пътя към гроба...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Кипарисът на миналото,
    застилащ с иглички
    пътя към гроба"-
    И към ново начало,начало създадено от края!Поздравления,Младене!
  • Невидим подпис... И все пак е имало страст.
  • Всяка дума е наслада за сетивата, Младен. Отражението на чувствата в овала на капката, ги прави толкова чисти и безкрайни. Сякаш се сливат с вселената и отекват в пътя извървян през миналото, драснали и оставили диря в пространството. Много силен стих! Поздравявам те и те аплодирам!
  • Възхитена съм, Младене! Богата образност, носеща дълбоки послания!
    "... само едно чувство в овала на капката...", а той е безкраен...
    Поздравления!

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...