8 may 2023, 19:57

* * *

  Poesía
432 9 4

Пада дъжда -

диагонални следи

във стъклата.

Ти си само едно чувство

в овала на капката,

изневярата на светлината

със случайния облак

и предизвикателство на бъдещето.

Подпис прозрачен в пространството

от снежинките на нищото.

Кипарисът на миналото,

застилащ с иглички

пътя към гроба...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Младен Мисана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • "Кипарисът на миналото,
    застилащ с иглички
    пътя към гроба"-
    И към ново начало,начало създадено от края!Поздравления,Младене!
  • Невидим подпис... И все пак е имало страст.
  • Всяка дума е наслада за сетивата, Младен. Отражението на чувствата в овала на капката, ги прави толкова чисти и безкрайни. Сякаш се сливат с вселената и отекват в пътя извървян през миналото, драснали и оставили диря в пространството. Много силен стих! Поздравявам те и те аплодирам!
  • Възхитена съм, Младене! Богата образност, носеща дълбоки послания!
    "... само едно чувство в овала на капката...", а той е безкраен...
    Поздравления!

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...