May 8, 2023, 7:57 PM
* * *
Пада дъжда -
диагонални следи
във стъклата.
Ти си само едно чувство
в овала на капката,
изневярата на светлината
със случайния облак
и предизвикателство на бъдещето.
Подпис прозрачен в пространството
от снежинките на нищото.
Кипарисът на миналото,
застилащ с иглички
пътя към гроба...
© Младен Мисана All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Невидим подпис... И все пак е имало страст.
-
Бъдеще, минало и настояще се сливат в едно - това е тленността ни в пътя, кото води към гроба.
Оригинален стих, който поднася моментните ти състояния и мисли. Поздравления! -
Всяка дума е наслада за сетивата, Младен. Отражението на чувствата в овала на капката, ги прави толкова чисти и безкрайни. Сякаш се сливат с вселената и отекват в пътя извървян през миналото, драснали и оставили диря в пространството. Много силен стих! Поздравявам те и те аплодирам!
-
Възхитена съм, Младене! Богата образност, носеща дълбоки послания!
"... само едно чувство в овала на капката...", а той е безкраен...
Поздравления!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
застилащ с иглички
пътя към гроба"-
И към ново начало,начало създадено от края!Поздравления,Младене!