8.05.2023 г., 19:57

* * *

425 9 4

Пада дъжда -

диагонални следи

във стъклата.

Ти си само едно чувство

в овала на капката,

изневярата на светлината

със случайния облак

и предизвикателство на бъдещето.

Подпис прозрачен в пространството

от снежинките на нищото.

Кипарисът на миналото,

застилащ с иглички

пътя към гроба...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • "Кипарисът на миналото,
    застилащ с иглички
    пътя към гроба"-
    И към ново начало,начало създадено от края!Поздравления,Младене!
  • Невидим подпис... И все пак е имало страст.
  • Всяка дума е наслада за сетивата, Младен. Отражението на чувствата в овала на капката, ги прави толкова чисти и безкрайни. Сякаш се сливат с вселената и отекват в пътя извървян през миналото, драснали и оставили диря в пространството. Много силен стих! Поздравявам те и те аплодирам!
  • Възхитена съм, Младене! Богата образност, носеща дълбоки послания!
    "... само едно чувство в овала на капката...", а той е безкраен...
    Поздравления!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...