Patrizzia (Надежда Ангелова)
2056 18128
23 февр. 2023 г., 10:02  

... A мълвяха, че слаб съм, побъркан Сизиф 

  Поэзия » Пейзажная, Философская
217 2 4

Като синци небето хвърчила навърви,
отвисоко да гледат, далеч да летят.
Пролетта да съгледат, прегърнат я първи,
че я чака премръзнал сред болките свят.

 

Хвърли слънцето тънка мъглица - забрадка
и изви над руините глас чичопей.
И въздъхна земята. В почивката кратка,
предвещаваща пролет – божествен елей.

 

Над перото ми пишещо ангел трепери,
като мене отдавна не е бил щастлив...
С него двама подпряхме небесните двери,
а мълвяха, че слаб съм, побъркан Сизиф.

 

Хайде, идвай, надеждо! С дъгата в очите,
този свят греховете си с кръв е платил.
под крилото на бялата птица прикрит е,
след Голгота възкръснал, обичащ април.

 

 


 

 

 

© Надежда Ангелова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??