18 июн. 2008 г., 12:04

А ти все там си, Страх...

698 0 16

Лепнеш ми, Страх! Лепнеш по мене...

Прогризал до кости беса.

Попиваш във вените, стелеш се по тялото

и не бързаш да махнеш с ръка.

 

Оплиташ в коварните мрежи човечето,

дръзнало нявга да вдигне чело.

Счупил си вече стрелките на времето,

агнеца пореден предал на тегло.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Пепи Оджакова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Счупил си вече стрелките на времето,

    агнеца пореден предал на тегло.

    !!!!!!
  • поздрав!хареса ми!
  • За харесване , харесах!

    Отърсвай се, Пепи!
  • Мисля си,че теб не те е страх!Той държи ни на тръни,но това май ни харесва!Поздрав за стиха!
  • Аз пък четох, че Страхът е изкривена Вяра - вяра в злото, вместо в доброто. Смени го с другия вид!
    Поздрави за стиха.

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...