18.06.2008 г., 12:04

А ти все там си, Страх...

695 0 16

Лепнеш ми, Страх! Лепнеш по мене...

Прогризал до кости беса.

Попиваш във вените, стелеш се по тялото

и не бързаш да махнеш с ръка.

 

Оплиташ в коварните мрежи човечето,

дръзнало нявга да вдигне чело.

Счупил си вече стрелките на времето,

агнеца пореден предал на тегло.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Пепи Оджакова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Счупил си вече стрелките на времето,

    агнеца пореден предал на тегло.

    !!!!!!
  • поздрав!хареса ми!
  • За харесване , харесах!

    Отърсвай се, Пепи!
  • Мисля си,че теб не те е страх!Той държи ни на тръни,но това май ни харесва!Поздрав за стиха!
  • Аз пък четох, че Страхът е изкривена Вяра - вяра в злото, вместо в доброто. Смени го с другия вид!
    Поздрави за стиха.

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...