Лепнеш ми, Страх! Лепнеш по мене...
Прогризал до кости беса.
Попиваш във вените, стелеш се по тялото
и не бързаш да махнеш с ръка.
Оплиташ в коварните мрежи човечето,
дръзнало нявга да вдигне чело.
Счупил си вече стрелките на времето,
агнеца пореден предал на тегло.
© Пепи Оджакова All rights reserved.
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
