Не ми отиват тъжните сюжети,

сбърчените вежди, 

тъмните силуети, 

очаквани по никое...

по здрач. 

Не ми отива, онзи - 

оркестърът на мъртвите

Пирът на враните, 

На гнилите им кръстове, 

печалните им маршове - 

 разкъсвани от гняв. 

Не. Не ми отива. 

Онази фина мимикрия, 

Красива перелина, 

Съвършената им пантомима

От Юда добре заучена, 

Заучена от страх. 

Душата ми - оголен нерв, 

Обречена. 

Нестихваща 

 -  тя дири 

 истината във всичко…