Jan 22, 2022, 4:02 PM

****

  Poetry » Other
617 1 0

Не ми отиват тъжните сюжети,

сбърчените вежди, 

тъмните силуети, 

очаквани по никое...

по здрач. 

Не ми отива, онзи - 

оркестърът на мъртвите

Пирът на враните, 

На гнилите им кръстове, 

печалните им маршове - 

 разкъсвани от гняв. 

Не. Не ми отива. 

Онази фина мимикрия, 

Красива перелина, 

Съвършената им пантомима

От Юда добре заучена, 

Заучена от страх. 

Душата ми - оголен нерв, 

Обречена. 

Нестихваща 

 

 -  тя дири 

 истината във всичко…

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Maria Radeva All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...