Не ми отиват тъжните сюжети,
сбърчените вежди,
тъмните силуети,
очаквани по никое...
по здрач.
Не ми отива, онзи -
оркестърът на мъртвите
Пирът на враните,
На гнилите им кръстове,
печалните им маршове -
разкъсвани от гняв.
Не. Не ми отива.
Онази фина мимикрия,
Красива перелина,
Съвършената им пантомима
От Юда добре заучена,
Заучена от страх.
Душата ми - оголен нерв,
Обречена.
Нестихваща
- тя дири
истината във всичко…
© Maria Radeva Всички права запазени