Абстинентно

12 мая 2020 г., 08:45

Поэзия » Любовная, Философская

840 4 3

Не си принадлежим. А ни се иска.

От страх да не загубим любовта си.

(По-вероятно е море да се изплиска.)

Обичаме се. Факт. До безобразие.

Естествено, че би било трагично.

Та, ние изживяхме предварително,

копнежи, нежността и еротичност.

Една забързана от чувства разточителност.

Аз как да се опазя от неистовост?

А тебе? Как утихват урагани?

До привечер, когато тъжен, бризът

ще изревнува, че не може да те гали...

Тогава ще потръпна благодарствено.

Дочакал раболепно до покоя ти.

Луната и звездите са на място.

Оставих ги, но зная точно броят им.

И ще захвърля аз лиричния си хаос,

да възхвалявам оскърбени красоти.

Мълча те. И целувам те. От ярост.

От болка, че не си принадлежим...

Стихопат.

Danny Diester

iren5 (Ирен)

2020-05-12T12:23:00+03:00

А Любовта не е ли достатъчна и без притежание? Обичам да чета стиховете ти.
генек (Георги Коновски)

2020-05-12T10:32:14+03:00

Хареса ми.
yotovava (Валентина Йотова)

2020-05-12T10:11:23+03:00

Харесвам как пишеш.