diesto (Данаил Антонов)
1040 617
May 12, 2020, 8:45 AM

Абстинентно 

  Poetry » Love, Phylosophy
5.0 / 6
992 4 3
Не си принадлежим. А ни се иска.
От страх да не загубим любовта си.
(По-вероятно е море да се изплиска.)
Обичаме се. Факт. До безобразие.
Естествено, че би било трагично.
Та, ние изживяхме предварително,
копнежи, нежността и еротичност.
Една забързана от чувства разточителност.
Аз как да се опазя от неистовост?
А тебе? Как утихват урагани?
До привечер, когато тъжен, бризът
ще изревнува, че не може да те гали... ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Random works
  • БогданаКалъчева (Богдана Калъчева) Първата
    Първата
  • Antinormal The eternal human story
    I will tell you a story – one you’ve heard a thousand times of loss and pain and glory, of a myriad ...
  • streptococcus (Таня Гулериа) The Dog and Its Dead Owner
    The dog was happy in the yard Enjoyed to play around It was a conscientious guard Of this small vill...
  • Burns Deep
    Once the deepest we'd seen was the grave then we became brave; went into the unknown; the colder it ...

More works »