diesto (Данаил Антонов)
979 525
May 12, 2020, 8:45 AM

Абстинентно 

  Poetry » Love, Phylosophy
839 4 3

 

Не си принадлежим. А ни се иска.

От страх да не загубим любовта си.

(По-вероятно е море да се изплиска.) 

Обичаме се. Факт. До безобразие. 

Естествено, че би било трагично.

Та, ние изживяхме предварително,

копнежи, нежността и еротичност. 

Една забързана от чувства разточителност. 

Аз как да се опазя от неистовост? 

А тебе? Как утихват урагани? 

До привечер, когато тъжен, бризът 

ще изревнува, че не може да те гали... 

Тогава ще потръпна благодарствено. 

Дочакал раболепно до покоя ти. 

Луната и звездите са на място. 

Оставих ги, но зная точно броят им. 

И ще захвърля аз лиричния си хаос, 

да възхвалявам оскърбени красоти. 

Мълча те. И целувам те. От ярост. 

От болка, че не си принадлежим... 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Данаил Антонов All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??