Не си принадлежим. А ни се иска.
От страх да не загубим любовта си.
(По-вероятно е море да се изплиска.)
Обичаме се. Факт. До безобразие.
Естествено, че би било трагично.
Та, ние изживяхме предварително,
копнежи, нежността и еротичност.
Една забързана от чувства разточителност.
Аз как да се опазя от неистовост?
А тебе? Как утихват урагани?
До привечер, когато тъжен, бризът
ще изревнува, че не може да те гали... ...