diesto (Данаил Антонов)
973 519
12.05.2020 г., 8:45 ч.

Абстинентно 

  Поезия » Любовна, Философска
834 4 3

 

Не си принадлежим. А ни се иска.

От страх да не загубим любовта си.

(По-вероятно е море да се изплиска.) 

Обичаме се. Факт. До безобразие. 

Естествено, че би било трагично.

Та, ние изживяхме предварително,

копнежи, нежността и еротичност. 

Една забързана от чувства разточителност. 

Аз как да се опазя от неистовост? 

А тебе? Как утихват урагани? 

До привечер, когато тъжен, бризът 

ще изревнува, че не може да те гали... 

Тогава ще потръпна благодарствено. 

Дочакал раболепно до покоя ти. 

Луната и звездите са на място. 

Оставих ги, но зная точно броят им. 

И ще захвърля аз лиричния си хаос, 

да възхвалявам оскърбени красоти. 

Мълча те. И целувам те. От ярост. 

От болка, че не си принадлежим... 

 

Стихопат. 

Danny Diester 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

© Данаил Антонов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??