10 июл. 2020 г., 22:52  

Адам и Ева

942 1 2

Сънувах странен, трескав сън,

душата ми гореше,

Адам и Ева срещнах там,

где слънцето гнездеше.

 

И тук накрая на света,

в пресъхнала пустиня,

те бяха само по листа

от ялова смокиня.

 

Но не на срамните места,

тъй, както е в Завета,

а с тях запушили уста

дресираха змийчета.

 

„Сам Господ даде ви Срамът,

Прикрийте си …чатала!“

а те се дърпат и реват:

„Тъй рече Генерала!“

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Веселин Банков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...