Сънувах странен, трескав сън,
душата ми гореше,
Адам и Ева срещнах там,
где слънцето гнездеше.
И тук накрая на света,
в пресъхнала пустиня,
те бяха само по листа
от ялова смокиня.
Но не на срамните места,
тъй, както е в Завета,
а с тях запушили уста
дресираха змийчета.
„Сам Господ даде ви Срамът,
Прикрийте си …чатала!“
а те се дърпат и реват:
„Тъй рече Генерала!“
© Веселин Банков All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
Остричко.. може второто "там" да го замениш с "най"