Сънувах странен, трескав сън,
душата ми гореше,
Адам и Ева срещнах там,
где слънцето гнездеше.
И тук накрая на света,
в пресъхнала пустиня,
те бяха само по листа
от ялова смокиня.
Но не на срамните места,
тъй, както е в Завета,
а с тях запушили уста
дресираха змийчета.
„Сам Господ даде ви Срамът,
Прикрийте си …чатала!“
а те се дърпат и реват:
„Тъй рече Генерала!“
© Веселин Банков All rights reserved.
Второто "там" по скоро "тук" ... редактирам го.