И щом Спасителят ни биде разпнат,
какво да кажа, на кого, защо ли?
След мълнията на нощта се страда
и всеки дъх е по ръба на ножа.
След мълнията на нощта просветва
и как е трудна всяка първа крачка.
Освирепял, страхът гризе от нея,
докато бавно изсветлява мракът.
В мига, когато нещо си отива,
безсмислено е да протягаш длани.
Пусни на воля гълъб и въздишка
и смело чакай следващо начало!