Oct 10, 2023, 10:19 PM

*** 

  Poetry » Other
330 0 0

И щом Спасителят ни биде разпнат,

какво да кажа, на кого, защо ли?

След мълнията на нощта се страда 

и всеки дъх е по ръба на ножа.

 

След мълнията на нощта просветва

и как е трудна всяка първа крачка.

Освирепял, страхът гризе от нея,

докато бавно изсветлява мракът.

 

В мига, когато нещо си отива,

безсмислено е да протягаш длани.

Пусни на воля гълъб и въздишка

и смело чакай следващо начало!

© Antoaneta Karaivanova Pavlova All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??