***

10.10.2023 г., 22:19 ч.

Поезия » Друга

304 0 0

И щом Спасителят ни биде разпнат,

какво да кажа, на кого, защо ли?

След мълнията на нощта се страда

и всеки дъх е по ръба на ножа.

След мълнията на нощта просветва

и как е трудна всяка първа крачка.

Освирепял, страхът гризе от нея,

докато бавно изсветлява мракът.

В мига, когато нещо си отива,

безсмислено е да протягаш длани.

Пусни на воля гълъб и въздишка

и смело чакай следващо начало!

Произведението е участник в конкурса:

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.