***

10 oct 2023, 22:19

Poesía » Otra

329 0 0

И щом Спасителят ни биде разпнат,

какво да кажа, на кого, защо ли?

След мълнията на нощта се страда

и всеки дъх е по ръба на ножа.

След мълнията на нощта просветва

и как е трудна всяка първа крачка.

Освирепял, страхът гризе от нея,

докато бавно изсветлява мракът.

В мига, когато нещо си отива,

безсмислено е да протягаш длани.

Пусни на воля гълъб и въздишка

и смело чакай следващо начало!

La obra participa en el concurso: