28 сент. 2016 г., 11:25

Ако гневът умре преди мишената 

  Поэзия » Философская
770 8 19

По склона неканена слиза мишената.
Открехва вратата ти просто със дъх.
И както стоиш, попритихнал, прицелен
откриваш, че всъщност приличаш на стръв…

Обръщаш обратно на времето мерника

и нервно събличаш на спомена дрехата…

 

Кога за последно обсебен от делника

дарил си на някого късче от  себе си?

Кога безпричинно усмихна се някому

и без да поискаш отплата дори

подаде ръка и предложи приятелство?

Без клетва за вярност мига оцени…


Умира гневът ти… Остава надеждата.
Умира луната…  Остава небе.

И става по-тихо. И някак лежерно

нощта се превръща в каквото не е...

Звездите умират…  Щурците остават.

По струните кротко пълзи синева…

Светът се усмихва на гледката странна:

Ловец и мишена ръка за ръка…

© Дочка Василева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??