По склона неканена слиза мишената.
Открехва вратата ти просто със дъх.
И както стоиш, попритихнал, прицелен
откриваш, че всъщност приличаш на стръв…
Обръщаш обратно на времето мерника
и нервно събличаш на спомена дрехата…
Кога за последно обсебен от делника
дарил си на някого късче от себе си?
Кога безпричинно усмихна се някому
и без да поискаш отплата дори
подаде ръка и предложи приятелство?
Без клетва за вярност мига оцени… ...