Ако се върне...
Отдавна вече нищо не се случва...
И всяка среща ражда своя край.
Несбъднатото в себе си заключвам.
Септември никога не става май...
Край мен животът бавно вегетира...
И всеки ден угасва недоносен...
Отдавна със мечтите се разминах,
отучих се в дъжда да тичам боса.
Отучих се с морето до говоря.
Да сбирам раковини по брега.
С фенер да търся нестандартни хора.
Отучих се да чакам любовта...
А ако тя поникне на паважа
и кацне върху устните ми зимни,
"Обичам те!" едва ли ще ти кажа...
Ако ме искаш, просто... целуни ме!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Бианка Габровска Все права защищены
