Ако се върне...
Отдавна вече нищо не се случва...
И всяка среща ражда своя край.
Несбъднатото в себе си заключвам.
Септември никога не става май...
Край мен животът бавно вегетира...
И всеки ден угасва недоносен...
Отдавна със мечтите се разминах,
отучих се в дъжда да тичам боса.
Отучих се с морето до говоря.
Да сбирам раковини по брега.
С фенер да търся нестандартни хора.
Отучих се да чакам любовта...
А ако тя поникне на паважа
и кацне върху устните ми зимни,
"Обичам те!" едва ли ще ти кажа...
Ако ме искаш, просто... целуни ме!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Бианка Габровска Всички права запазени
