Aug 8, 2009, 12:16 PM

Ако се върне...

  Poetry » Love
1.1K 0 18

Отдавна вече нищо не се случва...

И всяка среща ражда своя край.

Несбъднатото в себе си заключвам.

Септември никога не става май...

 

Край мен животът бавно вегетира...

И всеки ден угасва недоносен...

Отдавна със мечтите се разминах,

отучих се в дъжда да тичам боса.

 

Отучих се с морето до говоря.

Да сбирам раковини по брега.

С фенер да търся нестандартни хора.

Отучих се да чакам любовта...

 

А  ако тя поникне на паважа

и кацне върху устните ми зимни,

"Обичам те!" едва ли ще ти кажа...

 

Ако ме искаш, просто... целуни ме!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бианка Габровска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...