Уенди (Бианка Габровска) Уенди (Бианка Габровска)
8 211
Aug 8, 2009, 12:16 PM

Ако се върне...

  Poetry » Love
1.1K 0 18

Отдавна вече нищо не се случва...

И всяка среща ражда своя край.

Несбъднатото в себе си заключвам.

Септември никога не става май...

 

Край мен животът бавно вегетира...

И всеки ден угасва недоносен...

Отдавна със мечтите се разминах,

отучих се в дъжда да тичам боса.

 

Отучих се с морето до говоря.

Да сбирам раковини по брега.

С фенер да търся нестандартни хора.

Отучих се да чакам любовта...

 

А  ако тя поникне на паважа

и кацне върху устните ми зимни,

"Обичам те!" едва ли ще ти кажа...

 

Ако ме искаш, просто... целуни ме!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Бианка Габровска All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Poetry 5.2K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poetry 6.3K 4.9

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0