на П. Б.
Три сака забравен живот, съдрани от мъкнене,
на дъното – кадри от спомени, спят в нафталин,
тя плахо наднича във тях, когато небето замръкне,
когато луната без четка размаже нелепия грим.
И блесват следачите – две улични лампи сто ватови,
на нощния рунд светло сплитат снагите си в кръст,
булевардът е зала, кашонът мухлясал – сцена квадратна,
от завист звездите немеят, снишили в нозете ù ръст.
И с глас, овехтял от молитви, шепне на вятъра строфи,
а той я целува по устните страстно – перфектен партньор,
безшумно съблича балтона окъсан, намерен във кофата, ...