13.06.2012 г., 11:45

Актрисата и нейният любовник

3.7K 8 28

                                                               на П. Б.

Три сака забравен живот, съдрани от мъкнене,
на дъното – кадри от спомени, спят в нафталин,
тя плахо наднича във тях, когато небето замръкне,
когато луната без четка размаже нелепия грим.

И блесват следачите – две улични лампи сто ватови,
на нощния рунд светло сплитат снагите си в кръст,
булевардът е зала, кашонът мухлясал – сцена квадратна,
от завист звездите немеят, снишили в нозете ù ръст.

И с глас, овехтял от молитви, шепне на вятъра строфи,
а той я целува по устните страстно – перфектен партньор,
безшумно съблича балтона окъсан, намерен във кофата,
и дълго се люби с очите ù, додето откъсне два стона в минор...

А с изгрева свършва спектакълът, светлините догарят,
тя тръгва, прегърнала вятъра – своя любовник – към кея,
и мъкне три сака живот на просия, осъмва под фара...
Тя Бога намери в деня, в който Той си тръгна от нея.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Даниела Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...