Алкохолик

11 окт. 2016 г., 22:05

Поэзия » Гражданская

1048 1 7

Той седи, стиснал шишето,
като ненужна сянка
в ъгъла на битието,
в кривата извивка на зримото,
безучастен, безчувствен,
в света студен на немислимото.
То му е скъпо,
прозрачна връзка
с мъгляво, овдовяло време
от скъпи спомени,
лъжи и бреме.
Отпива глътка по глътка, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Алкохолик

Искате да прочетете повече?

Предложения