Алкохолик
Той седи, стиснал шишето,
като ненужна сянка
в ъгъла на битието,
в кривата извивка на зримото,
безучастен, безчувствен,
в света студен на немислимото.
То му е скъпо,
прозрачна връзка
с мъгляво, овдовяло време
от скъпи спомени,
лъжи и бреме.
Отпива глътка по глътка,
топлина го гали и грее.
Като в киноленти
трепкат картини,
а той се киска и смее.
Минувачи смутени му хвърлят трохи,
но той не поглежда,
от тях не приема и едри пари.
Не познават те това човече
и не знаят, че е той далече
във пристанището тихо на всемира,
сред призрачни сезони,
там, където всяка сянка се събира
със живота, който го прогони.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Иван Димитров Всички права запазени
