Алкохолик

Oct 11, 2016, 10:05 PM

Poetry » Civilian

1050 1 7

Той седи, стиснал шишето,
като ненужна сянка
в ъгъла на битието,
в кривата извивка на зримото,
безучастен, безчувствен,
в света студен на немислимото.
То му е скъпо,
прозрачна връзка
с мъгляво, овдовяло време
от скъпи спомени,
лъжи и бреме.
Отпива глътка по глътка, ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Алкохолик

Want to read more?

Random works