23 нояб. 2014 г., 07:22

Алма дере

941 0 7

Алма дере –

за друго време спомен,

с дъх на корени

от дълбокото,

с ромон

на изворна вода,

с шумолене на листа,

свенлив ябълков цвят

и жужене…,

тъй омайно,

на пчела…

Алма дере –

душата

на една жена…

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Росица Танчева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Чудесно стихотворение!
    Поздрави!
  • Благодаря на прочелите, на Плами и Септември, на Радостина, Евелина, Стойна, Ванина и Младен - за интересните коментари. Мисана, с „ейдос на женскостта“ ми напомняш един разказ на доктора по философия – на писателката Емилия Дворянова, но в случая Ванина Константинова е по-близо до истината.
    http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=440&WorkID=16650&Level=1
    Хубава нова седмица на всички откровенци!
  • Моят превод на Алма дере - ейдос на женскостта. Силен фрагмент, Роси, в който оставаш вярна на своя поетичен стил!

    Поздравление!
  • Алма дере, изконното начало на една душа, останала в спомена на една чиста картина, не зная... може би спомени от детството, които топлят...Поздравления с най- висока оценка!
  • Добро утро, Роси!Привлече ме веднага заглавието.Моят превод е малко по-
    друг. Няма да ми се обидиш, ако ти го представя:
    От испански: алма=душа
    От турски: дере=река Ако се съедени =душата на река
    Но аз го събирам от два езика.Предполагам, че си намерила истинския превод.Важно е, че много нежно и с малко думи си изразила толкова много!
    Поздравявам те за творбата ти и таланта ти!Бъди здрава!Пища ти 6 .

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...