23.11.2014 г., 7:22

Алма дере

934 0 7

Алма дере –

за друго време спомен,

с дъх на корени

от дълбокото,

с ромон

на изворна вода,

с шумолене на листа,

свенлив ябълков цвят

и жужене…,

тъй омайно,

на пчела…

Алма дере –

душата

на една жена…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесно стихотворение!
    Поздрави!
  • Благодаря на прочелите, на Плами и Септември, на Радостина, Евелина, Стойна, Ванина и Младен - за интересните коментари. Мисана, с „ейдос на женскостта“ ми напомняш един разказ на доктора по философия – на писателката Емилия Дворянова, но в случая Ванина Константинова е по-близо до истината.
    http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=440&WorkID=16650&Level=1
    Хубава нова седмица на всички откровенци!
  • Моят превод на Алма дере - ейдос на женскостта. Силен фрагмент, Роси, в който оставаш вярна на своя поетичен стил!

    Поздравление!
  • Алма дере, изконното начало на една душа, останала в спомена на една чиста картина, не зная... може би спомени от детството, които топлят...Поздравления с най- висока оценка!
  • Добро утро, Роси!Привлече ме веднага заглавието.Моят превод е малко по-
    друг. Няма да ми се обидиш, ако ти го представя:
    От испански: алма=душа
    От турски: дере=река Ако се съедени =душата на река
    Но аз го събирам от два езика.Предполагам, че си намерила истинския превод.Важно е, че много нежно и с малко думи си изразила толкова много!
    Поздравявам те за творбата ти и таланта ти!Бъди здрава!Пища ти 6 .

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...