23.11.2014 г., 7:22

Алма дере

936 0 7

Алма дере –

за друго време спомен,

с дъх на корени

от дълбокото,

с ромон

на изворна вода,

с шумолене на листа,

свенлив ябълков цвят

и жужене…,

тъй омайно,

на пчела…

Алма дере –

душата

на една жена…

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Росица Танчева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Чудесно стихотворение!
    Поздрави!
  • Благодаря на прочелите, на Плами и Септември, на Радостина, Евелина, Стойна, Ванина и Младен - за интересните коментари. Мисана, с „ейдос на женскостта“ ми напомняш един разказ на доктора по философия – на писателката Емилия Дворянова, но в случая Ванина Константинова е по-близо до истината.
    http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=440&WorkID=16650&Level=1
    Хубава нова седмица на всички откровенци!
  • Моят превод на Алма дере - ейдос на женскостта. Силен фрагмент, Роси, в който оставаш вярна на своя поетичен стил!

    Поздравление!
  • Алма дере, изконното начало на една душа, останала в спомена на една чиста картина, не зная... може би спомени от детството, които топлят...Поздравления с най- висока оценка!
  • Добро утро, Роси!Привлече ме веднага заглавието.Моят превод е малко по-
    друг. Няма да ми се обидиш, ако ти го представя:
    От испански: алма=душа
    От турски: дере=река Ако се съедени =душата на река
    Но аз го събирам от два езика.Предполагам, че си намерила истинския превод.Важно е, че много нежно и с малко думи си изразила толкова много!
    Поздравявам те за творбата ти и таланта ти!Бъди здрава!Пища ти 6 .

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...