23 nov 2014, 7:22

Алма дере

  Poesía
939 0 7

Алма дере –

за друго време спомен,

с дъх на корени

от дълбокото,

с ромон

на изворна вода,

с шумолене на листа,

свенлив ябълков цвят

и жужене…,

тъй омайно,

на пчела…

Алма дере –

душата

на една жена…

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Росица Танчева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Чудесно стихотворение!
    Поздрави!
  • Благодаря на прочелите, на Плами и Септември, на Радостина, Евелина, Стойна, Ванина и Младен - за интересните коментари. Мисана, с „ейдос на женскостта“ ми напомняш един разказ на доктора по философия – на писателката Емилия Дворянова, но в случая Ванина Константинова е по-близо до истината.
    http://www.slovo.bg/showwork.php3?AuID=440&WorkID=16650&Level=1
    Хубава нова седмица на всички откровенци!
  • Моят превод на Алма дере - ейдос на женскостта. Силен фрагмент, Роси, в който оставаш вярна на своя поетичен стил!

    Поздравление!
  • Алма дере, изконното начало на една душа, останала в спомена на една чиста картина, не зная... може би спомени от детството, които топлят...Поздравления с най- висока оценка!
  • Добро утро, Роси!Привлече ме веднага заглавието.Моят превод е малко по-
    друг. Няма да ми се обидиш, ако ти го представя:
    От испански: алма=душа
    От турски: дере=река Ако се съедени =душата на река
    Но аз го събирам от два езика.Предполагам, че си намерила истинския превод.Важно е, че много нежно и с малко думи си изразила толкова много!
    Поздравявам те за творбата ти и таланта ти!Бъди здрава!Пища ти 6 .

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...