Кокошка в полъка лежи...
и мъти за пореден път,
пролоци в гнездото
опитва се да възроди
загубеното от човека.
Мечтатели, повярвали в доброто
отшелници в претъпкана земя
спасители на мазохисти,
не хора а лешояди без душа.
Смъртни сме, но мислим се за Богове!
Недосегаеми от време и от хора,
но всъщност просто луди с бесове
повярвали в нечовешката си сила.
А вятърът промяна търси...
Опитва се за кой ли път света да изцери...
а ще съомее ли!? Това народът ни
ще го реши. Кокошка в полъка лежи.
© Ангел Все права защищены