10 abr 2019, 11:26

Ами, ако, дали... едва ли.

  Poesía
426 0 0

Кокошка в полъка лежи...

и мъти за пореден път,

пролоци в гнездото

опитва се да възроди

загубеното от човека.

Мечтатели, повярвали в доброто

отшелници в претъпкана земя

спасители на мазохисти,

не хора а лешояди без душа.

Смъртни сме, но мислим се за Богове!

Недосегаеми от време и от хора,

но всъщност просто луди с бесове

повярвали в нечовешката си сила.

А вятърът промяна търси...

Опитва се за кой ли път света да изцери...

а ще съомее ли!? Това народът ни 

ще го реши. Кокошка в полъка лежи.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангел Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...