Кокошка в полъка лежи...

и мъти за пореден път,

пролоци в гнездото

опитва се да възроди

загубеното от човека.

Мечтатели, повярвали в доброто

отшелници в претъпкана земя

спасители на мазохисти,

не хора а лешояди без душа.

Смъртни сме, но мислим се за Богове!

Недосегаеми от време и от хора,

но всъщност просто луди с бесове

повярвали в нечовешката си сила.

А вятърът промяна търси...

Опитва се за кой ли път света да изцери...

а ще съомее ли!? Това народът ни 

ще го реши. Кокошка в полъка лежи.