Apr 10, 2019, 11:26 AM

Ами, ако, дали... едва ли.

  Poetry
420 0 0

Кокошка в полъка лежи...

и мъти за пореден път,

пролоци в гнездото

опитва се да възроди

загубеното от човека.

Мечтатели, повярвали в доброто

отшелници в претъпкана земя

спасители на мазохисти,

не хора а лешояди без душа.

Смъртни сме, но мислим се за Богове!

Недосегаеми от време и от хора,

но всъщност просто луди с бесове

повярвали в нечовешката си сила.

А вятърът промяна търси...

Опитва се за кой ли път света да изцери...

а ще съомее ли!? Това народът ни 

ще го реши. Кокошка в полъка лежи.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....