Антидот на самота

7 нояб. 2012 г., 22:54

Поэзия » Любовная

491 0 2

Бодливо-пареща и неуютна

отново ме посипва тишина.

И ето пак,

с вина в душата смутна,

градушка ледна силно заваля.

Със свиден спомен за вълшебно лято

превързвам болно-тъжните места

и пак

надеждата е тя,

която, единствена, подаде ми ръка.

От тъмно ще изляза ли на светло?

Ще трепне ли хербарият у мен?

Ще мога ли ръкави да запретна

и дръпна примирения перчем?

Дано да мога!

Иначе потъвам

във хлъзгавото блато-самота.

Телце, подобно червей, там огъвам

за нечия човешка топлина.

Не!

Аз ще се „извадя“ и усмихна

на лепкаво-превземащия мрак.

.....

Наздраве, Слънчо!

Във съня си кихна.

Е, хайде, прегърни ме силно пак!

Valens (Валентина Лозова)

2012-11-08T17:45:18+02:00

Благодаря, Наташа!
absent (Наташа Биразова)

2012-11-08T00:35:39+02:00

Докосваща сетивата поезия, мелодичен ритъм,завладяващо оптимистично начало. Поздравления!