7.11.2012 г., 22:54 ч.

Антидот на самота 

  Поезия » Любовна
457 0 2

Бодливо-пареща и неуютна

отново ме посипва  тишина.

И ето пак,

с вина в душата смутна,

градушка ледна силно заваля.

Със свиден спомен за вълшебно лято

превързвам болно-тъжните места

и пак

надеждата е тя,

която, единствена, подаде ми ръка.

От тъмно ще изляза ли на светло?

Ще трепне ли хербарият у мен?

Ще мога ли ръкави да запретна

и дръпна примирения перчем?

Дано да мога!

Иначе потъвам

във хлъзгавото блато-самота.

Телце, подобно червей, там огъвам

за нечия човешка топлина.

Не!

Аз ще се „извадя“ и усмихна

на лепкаво-превземащия мрак.

.....

Наздраве, Слънчо!

Във съня си кихна.

Е, хайде, прегърни ме силно пак!

© Валентина Лозова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??