Апоколептично

Поэзия

328 1 3

Слънцето за сетен път зад хоризонта

скри лъчи за да си почине...

От нас защото от деня изгода нямаме.

Все търсим тъмнина за да съществуваме.

Лъжата как топли ни сърцата...

спокойно преживяваме това!?

Вълшебството на любовните заблуди,

че по-лесно се живее със лъжа.

А Ангелът безкрил на ореха се покачил

решил да вие към луната...Защо?

Загива ни Земята, дъжд няма да вали.

Суша не само на... и в душата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

vega666 (Младен Мисана)

Световният апокалипсис може и да ни отмине, но личният никога.
Много тревога долавям в редовете ти, Приятелю. А тя е наистина основателна.
Навремето Блякджак12 сподели с мен редовете:

"Между два апокалипсиса свири щурче.
Третият е излишен...!"

Жив и здрав бъди, за да ни радваш с поезията си!

2025-01-13T14:42:59+02:00
M1234567891 (Миночка Митева)

Прав си, Ангел. Лошото е повече от доброто и все пак се надяваме!

2025-01-13T14:17:46+02:00
Коруба (Слав Коруба)

Казах ли ви,че Апокалипсис се превежда като Откровения?

2025-01-12T22:12:05+02:00